отсъствал

Речник на българския език

1. отсъствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсъствал е производна форма на отсъствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсъствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсъствал е производна форма на отсъствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отсъствал — мин. деят. св. прич. м. р.

отсъствал е производна форма на отсъствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отсъствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсъствал е производна форма на отсъствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).