отсърдило

Речник на българския език

1. отсърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсърдило е производна форма на отсърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отсърдило е производна форма на отсърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).