отсърдел

Речник на българския език

1. отсърдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсърдел е производна форма на отсърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсърдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсърдел е производна форма на отсърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).