отсърдвал съм

Речник на българския език

1. отсърдвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отсърдвал съм е производна форма на отсърдвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отсърдвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отсърдвал съм е производна форма на отсърдвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отсърдвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отсърдвал съм е производна форма на отсърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).