отсърдвало

Речник на българския език

1. отсърдвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсърдвало е производна форма на отсърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсърдвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсърдвало е производна форма на отсърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отсърдвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отсърдвало е производна форма на отсърдвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отсърдвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отсърдвало е производна форма на отсърдвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).