отсъдил си

Речник на българския език

1. отсъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отсъдил си е производна форма на отсъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отсъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отсъдил си е производна форма на отсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).