отсъдил е

Речник на българския език

1. отсъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсъдил е е производна форма на отсъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсъдил е е производна форма на отсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).