отсъдило си

Речник на българския език

1. отсъдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отсъдило си е производна форма на отсъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсъдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отсъдило си е производна форма на отсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).