отсъдило е

Речник на българския език

1. отсъдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсъдило е е производна форма на отсъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсъдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсъдило е е производна форма на отсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).