отсъдило

Речник на българския език

1. отсъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсъдило е производна форма на отсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отсъдило е производна форма на отсъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).