отсъдил

Речник на българския език

1. отсъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсъдил е производна форма на отсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

отсъдил е производна форма на отсъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).