отсъди

Речник на българския език

1. отсъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отсъди е производна форма на отсъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отсъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отсъди е производна форма на отсъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отсъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отсъди е производна форма на отсъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отсъди — повелително наклонение, ед. ч.

отсъди е производна форма на отсъдя (повелително наклонение, ед. ч.).