отстъпвал е

Речник на българския език

1. отстъпвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстъпвал е е производна форма на отстъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отстъпвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстъпвал е е производна форма на отстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отстъпвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстъпвал е е производна форма на отстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).