отстъпвало

Речник на българския език

1. отстъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстъпвало е производна форма на отстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отстъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстъпвало е производна форма на отстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отстъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отстъпвало е производна форма на отстъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отстъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отстъпвало е производна форма на отстъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).