отстрелвал

Речник на българския език

1. отстрелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстрелвал е производна форма на отстрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отстрелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстрелвал е производна форма на отстрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отстрелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отстрелвал е производна форма на отстрелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отстрелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отстрелвал е производна форма на отстрелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).