отстоявал си

Речник на българския език

1. отстоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстоявал си е производна форма на отстоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отстоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстоявал си е производна форма на отстоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отстоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстоявал си е производна форма на отстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).