отстоявал е

Речник на българския език

1. отстоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстоявал е е производна форма на отстоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отстоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстоявал е е производна форма на отстоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отстоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстоявал е е производна форма на отстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).