отстоявало си

Речник на българския език

1. отстоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало си е производна форма на отстоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отстоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало си е производна форма на отстоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отстоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало си е производна форма на отстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).