отстоявало

Речник на българския език

1. отстоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало е производна форма на отстоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отстоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстоявало е производна форма на отстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отстоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отстоявало е производна форма на отстоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отстоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отстоявало е производна форма на отстоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).