отстоявала

Речник на българския език

1. отстоявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отстоявала е производна форма на отстоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отстоявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отстоявала е производна форма на отстоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отстоявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отстоявала е производна форма на отстоявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отстоявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отстоявала е производна форма на отстоявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).