отстинете

Речник на българския език

1. отстинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отстинете е производна форма на отстина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отстинете — повелително наклонение, мн. ч.

отстинете е производна форма на отстина (повелително наклонение, мн. ч.).