отстинал е

Речник на българския език

1. отстинал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстинал е е производна форма на отстина (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отстинал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстинал е е производна форма на отстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).