отстинало си

Речник на българския език

1. отстинало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отстинало си е производна форма на отстина (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отстинало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отстинало си е производна форма на отстина (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).