отстинало е

Речник на българския език

1. отстинало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстинало е е производна форма на отстина (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отстинало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстинало е е производна форма на отстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).