отстинали

Речник на българския език

1. отстинали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отстинали е производна форма на отстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отстинали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отстинали е производна форма на отстина (мин. деят. св. прич. мн. ч.).