отстивал си

Речник на българския език

1. отстивал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстивал си е производна форма на отстивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отстивал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстивал си е производна форма на отстивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отстивал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отстивал си е производна форма на отстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).