отстивал е

Речник на българския език

1. отстивал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстивал е е производна форма на отстивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отстивал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстивал е е производна форма на отстивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отстивал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отстивал е е производна форма на отстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).