отстивало

Речник на българския език

1. отстивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстивало е производна форма на отстивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отстивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отстивало е производна форма на отстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отстивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отстивало е производна форма на отстивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отстивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отстивало е производна форма на отстивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).