отстивала

Речник на българския език

1. отстивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отстивала е производна форма на отстивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отстивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отстивала е производна форма на отстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отстивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отстивала е производна форма на отстивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отстивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отстивала е производна форма на отстивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).