отстива

Речник на българския език

1. отстива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отстива е производна форма на отстивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отстива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отстива е производна форма на отстивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отстива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отстива е производна форма на отстивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).