отсрамил

Речник на българския език

1. отсрамил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсрамил е производна форма на отсрамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсрамил — мин. деят. св. прич. м. р.

отсрамил е производна форма на отсрамя (мин. деят. св. прич. м. р.).