отслужило

Речник на българския език

1. отслужило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отслужило е производна форма на отслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отслужило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отслужило е производна форма на отслужа (мин. деят. св. прич. ср. р.).