отсичало

Речник на българския език

1. отсичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсичало е производна форма на отсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсичало е производна форма на отсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отсичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отсичало е производна форма на отсичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отсичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отсичало е производна форма на отсичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).