отсичал

Речник на българския език

1. отсичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсичал е производна форма на отсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсичал е производна форма на отсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отсичал — мин. деят. св. прич. м. р.

отсичал е производна форма на отсичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отсичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсичал е производна форма на отсичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).