отсеняло

Речник на българския език

1. отсеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсеняло е производна форма на отсеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отсеняло е производна форма на отсеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).