отсенявал

Речник на българския език

1. отсенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсенявал е производна форма на отсенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсенявал е производна форма на отсенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отсенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отсенявал е производна форма на отсенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отсенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсенявал е производна форма на отсенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).