отсенило

Речник на българския език

1. отсенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отсенило е производна форма на отсеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отсенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отсенило е производна форма на отсеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).