отсенили

Речник на българския език

1. отсенили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отсенили е производна форма на отсеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отсенили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отсенили е производна форма на отсеня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).