отсенила

Речник на българския език

1. отсенила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отсенила е производна форма на отсеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отсенила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отсенила е производна форма на отсеня (мин. деят. св. прич. ж. р.).