отсенил
1.
отсенил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отсенил
е производна форма
на отсеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отсенил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отсенил
е производна форма
на отсеня (мин. деят. св. прич. м. р.).