отсенил

Речник на българския език

1. отсенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсенил е производна форма на отсеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсенил — мин. деят. св. прич. м. р.

отсенил е производна форма на отсеня (мин. деят. св. прич. м. р.).