отсвирил

Речник на българския език

1. отсвирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсвирил е производна форма на отсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсвирил — мин. деят. св. прич. м. р.

отсвирил е производна форма на отсвиря (мин. деят. св. прич. м. р.).