отсвирели

Речник на българския език

1. отсвирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отсвирели е производна форма на отсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отсвирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отсвирели е производна форма на отсвиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).