отсвирел

Речник на българския език

1. отсвирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отсвирел е производна форма на отсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отсвирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отсвирел е производна форма на отсвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).