отръскаха

Речник на българския език

1. отръскаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отръскаха е производна форма на отръскам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отръскаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отръскаха е производна форма на отръскам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).