отръскал

Речник на българския език

1. отръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отръскал е производна форма на отръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отръскал е производна форма на отръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

отръскал е производна форма на отръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отръскал е производна форма на отръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).