отръска

Речник на българския език

1. отръска — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отръска е производна форма на отръскам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отръска — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отръска е производна форма на отръскам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отръска — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отръска е производна форма на отръскам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).