отрупаха

Речник на българския език

1. отрупаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отрупаха е производна форма на отрупам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отрупаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отрупаха е производна форма на отрупам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).