отронил съм

Речник на българския език

1. отронил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отронил съм е производна форма на отроня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отронил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отронил съм е производна форма на отроня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).