отронил си

Речник на българския език

1. отронил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отронил си е производна форма на отроня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отронил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отронил си е производна форма на отроня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).