отронила

Речник на българския език

1. отронила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отронила е производна форма на отроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отронила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отронила е производна форма на отроня (мин. деят. св. прич. ж. р.).